Пъстрата биография на Робърт Земекис е един от най-ясните симптоми за

Пъстрата биография на Робърт Земекис е един от най-ясните признаци за упадъка на Холивуд. Човекът, основал вълнуващи, жанрово и образно разнородни продукции като " Кой натопи заека Роджър ", " Завръщане в бъдещето " " Форест Гъмп ", " Смъртта ѝ наподобява ", " Контакт "...,  през последните десетина години е намерил кей в богати на компютърно генерирани изображения, само че небогати на креативен идеи филми като " Беулф ", " Съюзени " и " The Walk: Живот на ръба ". 

Към втория лист следва да причислим и " Вещиците " - интерпретация по романа на Роалд Дал, най-известният детемразец измежду детските писатели, който към този момент един път е екранизиран от Никълъс Роуг с Анджелика Хюстън в ролята на баш злодейката. Макар че новите  " Вещици " са написани в съдействие с Гийермо дел Торо, те напълно не са толкоз страховити, колкото тези от 1990 година Филмът на Земекис е очевидно адресиран към детската публика, въпреки че няколко подиуми в средата могат да изплашен най-младите фенове. В Съединени американски щати той е в каталога на HBO за домашно гледане - и там си му е добре, въпреки в някои страни като България да имаше шанса да види огромен екран.

Не че " Вещиците "  не е старателно полирано фамилно представление със забележителен актьорски състав - носителките на " Оскар " Октавия Спенсър и Ан Хатауей, Стенли Тучи, Крис Рок като глас зад кадър. В духа на Black Lives Matter сюжетът на Дал е пренесен в американския Юг през 50-те. 8-годишният тъмнокож протагонист остава сираче след автомобилна злополука, с цел да попадне при любящата си баба. Пърженото пиле, евъргрийните и отварите ѝ не го избавят от вещиците, които обикалят в близост с дълги ръкавици, перуки и подли намерения. Кулминацията се разпростира в голям остарял хотел - можеше да е и този от " Сиянието " - където злите същества се събират на конгрес, решени да трансфорат всички деца на планетата в мишки благодарение на капка виолетова запарка (казах ви, че Дал ненавижда хлапетата от сърце). 

По равно занимателен и неприветлив, " Вещиците " е увлекателен, само че не и особено оригинален или запаметяващ се. (Като се сетиш единствено какво направи Уес Андерсън с " Фантастичния господин Фокс " или Тим Бъртън с " Чарли и шоколадовата фабрика "!) Започва по-интересно, в сравнение с продължава, цифровите мишки и котка не прибавят нищо към наследството на " Рататуй " и " Стюарт Литъл ", а развръзката е претупана. Поне Хатауей, облечена в специфични резултати и със злокобна XXL усмивка а ла Жокера, откровено се любува на негативната роля.